Висящи градини на Вавилон

Висящите градини на Вавилон, познати и като Висящите градини на Семирамида, са третото от Седемте чудеса на света. И до ден днешен, не са открити. Вероятно са били построени в гр. Вавилон, който се е намирал на територията на днешен Ирак.

Повечето сведения сочат, че са построени около 575 пр.н.е. от цар Навуходоносор II, който управлява града 43 години, започвайки от 605 пр.н.е. Друга теория гласи, че са построени от асирийската царица Семирамида, през нейните 5 години управление (810 пр.н.е.) Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини. Според легендата, Навуходоносор ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга - принцеса Амитис, която е родом от планините. Няма сведения къде точно са били разположени. Откритите след археологически разкопки находки в Ниневия, град в северен Ирак, таблети, изобразяващи палми по покривите на отделни къщи карат специалистите да проучват възможността градините да са били разположени във Вавилон - град, използван като събирателно за повечето селища на Изток.

Устройство

В архитектурен план висящите градини представлявали пирамида, състояща се от четири етажа - платформи върху колони с височина 50 лакти (27,75 м). Долният етаж имал формата на неправилен четириъгълник със страни 42 и 34 м. За да не се просмуква вода надолу, повърхността на всяка платформа отначало покривали със един слой тръстика, след това - два реда тухли, иззидани с гипсов разтвор, а отгоре нареждали оловни тухли. Върху тях била насипана плодородна земя, където били засадени семена от различни треви, цветя, храсти, дървета. Височината на етажите давала достатъчно светлина за растенията. 'Висящи'са наречени умишлено неправилно, вероятно за да илюстрират значимостта на безспорно сериозното техническо постижение спрямо степента на тогавашното строително и технологично ниво.